Един не толкова красив ум

Някой беше казал, че умът е мощно нещо - ако не го контролираш, той ще те контролира. Не си спомням кой беше.
Мъдър човек е бил, разумен. Опитваш се, ала понякога не става. Губиш контрол над мислите си. Те препускат твърде бързо.
И тогава ставаа страшно. Разбираш ли? Придобиваш нова роля. Превръщаш се във свой враг. Заспиваш и си мислиш, че сънят ще те спаси. 
Лъжеш се. Сънуваш кошмари и се стряскаш. Сънуваш ли наистина или това е реалността? Събуждаш се. За момент си спокоен,
че всичко е наред, но тогава се сещаш - заспал си, за да избягаш от реалността. Готов си да заплачеш. Стискаш юмруци и зъби.
Търпиш. Силните плачат сами. В умът ти се надига бунт, не,не революция. И това не е. Война ще да е. Но кои се бият?
Да, така е. Ти знаеш. Ти се биеш. Сам срещу тях, да. Твоите страхове, опасения, те имат лица. Имат си име. Демони ги наричат
повечето. Кой ще победи? Готов си да се впуснеш в боя. Сам с щит и меч в ръка. А те? Те имат оръдия. Много са, силни са.
Но те са твой, знаеш ли? Ти ги притежаваш. Всичко, което е в главата ти е твое. Контролирай ги. Насочи ги едни към други.
Страх срещу неувереност, тъга срещу алчност и омраза срещу злоба. Бият ли се? Не. Война няма. Ти вече победи. Герой си и го
знаеш. Ликувай, защото може да е кратък този момент. Успокояваш се. Сълзите ги няма. Умът е уморен, не тича.
Хващае го, сякаш е малко дете. Прегръщаш го и го контролираш. Всичко изглежда наред. Но си уморен от подготовката за несъстоялата 
се битка. Почини си. Не го мисли повече, но следващият път, когато ТОЙ избяга - върни го. Сам на себе си си господар.




Мразчно ли ти се струва? Но знаеш, че е истина, нали? Чудиш се 'Кой ли стои зад тези букви?'. Ще ти кажа.
Едно момиче, достатъчно силно, за да оцелее след хиляда битки. Не съм мъченица! Не! Просто момиче.
Николчева съм, ако се интересуваш. Просто нормално момиче.

'we live in a generation of not being in love
and not being together
but we sure make it feel like we're together
cause we're scared to see each other with somebody else'

Напълно съм съгласна! Като премахнем първото изречение от цитата в днешно време ставаме свидетели на така наречената skinny love. Обяснявам: skinny love - когато двама души са влюбени един в друг и им личи, но са твърде срамежливи да го признаят. Един вид синоним на платонична любов. Наричайте го както предпочитате.Случвало ли ви се е? Е, на мен (за радост) не ми се е. Не знам дали боли, не знам дали е нещастна любов, но предполагам не е много приятно да си влюбен в някого, който е влюбен в теб и да не искате да си признаете. Инат. 

  Сега се сещам за една чалга песен на Мария - Пази сърцето си, хаха. Е нека се посмеем малко. Пазете сърцата си, мили мой. Не позволявайте да се гаврят с чувствата и навиците ви. Отстоявайте правата си и все пак, не бъдете нахални.

И ето че 2012-та година е към краят си. Всеки започва да планира как ще отразнува новата година. С приятели, със смейството, с гаджето.. Много и различни опции. Всеки ден чета статуси във Facebook  от типа на "Леле, нямам търпение да дойде 31-ви да се разбия като свиняяя" или "Ще се размажем ли на 31-ви веееее??" или пък "Някой да има малко трева. Цена по договаряне. Трябва ми за нова година. Телефон за контакти: еди-какъв си." Уоу.

И аз имам планове за Нова Година, но те са съвсем по-различни от напиване, напушване, надрусване и т.н. 

   Не пуша, не пия. Ако това ме прави задръстена, окей, нека съм задръстенячка. Имам вечерен час, ако това ме прави мухла, окей, нека съм мухла. Имам само отлични оценки и си пиша домашните редовно, ако това ме прави зубър, окей, нека съм зубар. Но един ден ,когато стана лекар ( или поне завърша нещо с медицина) да не дойдете при мен и да питате 'Докторе, какво ми има?", а аз да кажа "Ами измръзнал си. Така ще е щом работиш в сергия на улицата." ;)

Случвало ли ви се е да се чувствате самотни сред много приятели? Или да се чувствате непотребни и отхвърлени от обществото? Познато ли ви е чувството на страх от мнението на околните? Събуждали ли сте се сутрин с мисълта, че ако един ден просто изчезнете, никой няма да забележи, че ви няма?

 Предполагам на всеки се е случвало. Това са едни от най-тежките моменти на един teenager (за повечето е така). Будите се и си мислите: защо съществувам? кога болката ще спре? как да се справя? защо точно аз? Но никой не е казал, че живота е лесен, нали? :) А дори и да беше, щеше да бъде скучен и еднообразен. Замислете се. Ако нямаше конкуренция и всеки печелеше, щеше ли да има мотивация? Ако всички бяхме богати и безгрижни, щеше ли да има състрадание?

 И нека когато всеки един от вас, който е чел това мое 'нещо', изпадне във един от тези гадни моменти описани по-горе, се сети за този израз 'Всички велики хора са започнали от нулата. Преминавали са през трудности, но не са се отказали. Че Айнщайн е проговорил на 6 години, но пак е станал велик учен. Във всеки един от нас се криел потенциал, колкото и дълбоко да живее във той, не го пренебрегвайте. Като се почувстваш тъжен си кажи " Аз мога, защото аз искам." Постоянството и упоритоста са ключовите думи.'

'Трудно е да си teenager на 20-ти век.' Всяка втора публикация из социалните мрежи гласи това кратко заключение. А дали е така всъщност? Е, аз съм teenager и мога да разясня. :)